КАКО СУ АРМ'НИ ПОСТАЛИ А-РУМУНИ?
Или: како се у науци фалсификују ствари.
Густавъ Вайгандъ, Аромѫне,
Варна 1899, стр. III-IV
Както се изказахъ миналата година, въ излѣзлия втори томъ, името „Аромѫне" се отнася къмъ влашкия народъ, който живѣе въ юго-западната часть на Македония и който се именува съ имената: Македоно-влахенъ, южни ромѫне, пиндуски власи, отвъдъ дунавски власи, куцовласи, цинцаре и пр. Всичкитѣ тѣзи имена не сѫ на мѣстото си относително произхождението и разширението на народа, както не сѫ на мѣстото си тъй сѫщо и послѣднитѣ два прѣкори. Но понеже трѣбва да имаме едно общо име, азъ прѣдпочетохъ това именно, което самъ народа си присвоява - името „Аромѫне," което е нѣмското прѣдавание вмѣсто „Аръмѫни." Това име азъ не съмъ го измислилъ, нито пъкъ съмъ се придържалъ къмъ Миклошовичовата форма „Румуненъ," както ми приписва Густафъ Майеръ въ своята критика. За Дако-Ромѫнетѣ имаме едно общо употрѣбително име: Ромѫне, затова, въ този случай, Миклошичевото „Румуне" е било излишно, но за аромѫнетѣ нѣмаме такова име, та затова е нуждно едно такова общеупотрѣбително име. Най-естественно е да се остави името, съ което се именува самия народъ, но въ нѣмската му форма, защото ний нѣмаме ромѫнскитѣ полугласни а и î, та затова писането на Aramâni или Armâni е невъзможно. Защо пъкъ не трѣбва да се взема названието южни ромѫне, дадено отъ Хюго Шухардъ, азъ съмъ указалъ на една послѣдующа страница; съ това име могатъ да се именуватъ живущитѣ на югъ отъ Дунава Дако-Ромѫне, които и безъ ромѫнетѣ отъ Добруджа сѫ повече, отколкото аромѫнетѣ. Ако другъ нѣкой бѣше прѣдложилъ нѣкое по приемливо име, щѣхъ да го приема на драго сърце, но понеже това не е направено, азъ ще остана съ това, което не е измислено отъ мене, а е общо за цѣлия народъ.
Настоящия първи томъ отъ съчинението ми върху аромѫнския народъ съдържа извѣстия по пѫтуванието, което направихъ отъ 30 априлий 1889 г. до 24 май 1890 г. въ Македония, Албания, Епиръ и Гърция. Съ прибиванието си слѣдъ това въ Сърбия, Унгария и Истрия нѣщо [стр. III] особнно не научихъ, та затова и не заслужва да се изложи. Цѣльта ми е да опиша въ проста и обективна форма пѫтнитѣ си приключения, страната и особенно хората, на първо мѣсто аромѫнетѣ, а слѣдъ това и другитѣ народи, които сѫ въ сношение съ тѣхъ. Нарочно съмъ избѣгвалъ научнитѣ си разсѫждения, а тамъ, дѣто не можахъ да притисна филологическата си наклонность, относително нѣкои криви обяснения, които не причиняватъ затруднение, тѣхъ съмъ ги изказвалъ подъ забѣлѣжки, а чисто етнографическия и географическия материалъ съмъ изказалъ въ три притурки. [Стр. IV]
[...]
Лайпцигъ, 10 юний 1895 го).
Д-ръ Густавъ Вайгандъ.
ОТКУД НАДИМАК "ЦИНЦАРИН" ЗА АРМ'НЕ?
Цинцаре е прекоръ, даденъ темъ отъ сърбете, въ чиято страна тѣе отиватъ и особено имъ се виждало изговаря нието на съгласната ц, както въ думата „цинцъ" петь, вместо дакийското „чинчъ." Това се виде особенно на сърбете, защото дохождатъ въ съприкосновение съ дако-романите, които живеятъ на северо-изтокъ отъ техъ и изговарятъ „чинчъ." Следъ това названието цинцата се е предало и въ Унгария, Романия даже, но по-малко се е разпространило на югъ. И въ Епиръ се чува, тукъ-таие, но се употребява само на присмехъ. [Стр. 260]
